France Fr

ПСИХОБИОЛОГИЧНО ДЕКОДИРАНЕ /ТОТАЛНА БИОЛОГИЯ/ & ПСИХОГЕНЕАЛОГИЯ

Психобиологично декодиране/Тотална Биология/

Психобиологичното декодиране/Тотална Биология/ не е философия, нито идеология, а още по-малко доктрина: това е психотерапевтичен метод, който произлиза от мащабен медицински и психологичен опит и изследвания.Тоталната Биология предлага на пациентите да осъзнаят конфликтите си и изяснят дълбоката причина за определен физически или психически симптом или екзистенциално затруднение,  да намерят решението им и така да се освободят от тях.

Моето вътрешно убеждение е, че повечето болести, от най-безобидните(хрема)  до най- сериозните(рак),  и много от нашите екзистенциални затруднения рядко са плод на случайността или на фаталността.В действителност, природата е прекалено съвършена за да бъде болестта абсурдност или странност , или още по-малко израз на случаен или анархичен процес. Болестта представлява поредица от обстоятелства , чиято отправна точка в повечето случаи е емоционален шок или страх, който възниква неочаквано, породен и преживян в изолация и в невъзможност за разбиране: това е така наречения БИОЛОГИЧЕН ШОК .

Болестта е съвършенното решение

За Д-р Саба, френски психиатър и родоначалник на концепцията за „ Тоталната Биология на всички Живи Същества”, мозъкът е като електронен механизъм и болестта е една от програмите му , която се задейства автоматично при специфични обстоятелства : висок или продължителен стрес или конфликт , с цел да предпази цялостния организъм от пълен колапс. Колкото и невероятно да изглежда, първата цел на болестта е да ни предпази , да спаси живота ни  или поне да ни накара да спечелим мигове живот , позволявайки през тове време на мисълта да намери решение.Често причината е вътрешен конфликт, който е в основата на определено поведение или болест , но също важи и за нашите фобии, зависимости, тревожност, провали, омрази, предпочитания, хобита,избор на професии, симпатии или антипатии, и др. Думата  „конфликт” не предполага да има спор или битка, а по- скоро значително увеличение на нашето ниво на вътрешен стрес. Когато, за нещастие, максималния праг на стрес е достигнат, мозъкът  ни е длъжен да се намеси, за да ни предпази от „свръхнатоварване”.

Нека да допуснем, че имаме пациент с „ рак на стомаха”и видим как болестта  му се явява отговор на заплахата за оцеляването му. Ако в природата животно (например куче) погълне прекалено голям несмилаем кокал,  който блокира работата на стомаха му, оцеляването му става рисково. Ако кокалът не бъде смлян и отработен, скоро животното ще умре.Мозъкът „прочита” заплахата и незабавно стартира специална програма: „Стомашен рак”. Стомашният тумор е вид турбо орган, специализиран в производството на  300  пъти по- силни храносмилателни ензими от тези на стомашните клетки, които смилат кокала колкото се може по-бързо и по- ефективно. Когато костта е смляна и изчистена, нуждата от туморна тъкан изчезва . Мозъкът превключва на лечителска програма, която възстановява органа в първоначалното му здраво състояние.

Тъй като човек носи в себе си всички предходни еволюционни етапи, при него процесът протича по подобен начин. Ако човек преживява ситуация, която възприема като „несмилаема”:  „Не мога  да смеля ужасното му поведение!” или „Не мога да приема този кошмарен факт!”... и ако в такива ситуации имаме високо ниво и продължителност на стреса, мозъкът „прочита” ставащото като заплаха за оцеляване и превключва към болестната програма „рак на стомаха”. За разлика от животните, при човека болестното решение на ситуацията може да бъде задействано и от символична, въображаема, или чисто емоционална ситуация: проблем в работата, семейството и т. н. Архаичните мозъчни структури, които задействат болестта не правят никаква разлика между действителната физическа опостност и символочният, емоционален стрес и травма.

В природата „ракът на стомаха” е временно решение. Костта в стомаха или бива смляна или животното умира. При хората болестта продължава докато емоционалният конфликт който я е породил не бъде разрешен. По тази причина е важно по време на терапията да се продължава и спомагателното медицинско лечение, което е насочено към симптомите, за да бъде поддържана болестта в приемливо състояние и пациентът да има възможността да открие и „смели” причината породила болестта му.

Болестта е обратим процес  

„Ако знаеш как да страдаш, ще си способен и да не страдаш” (Деяния от Йоан, Новия Завет)

Разбира се, тъй като тези „био–логични” програми се активират при необходимост, се подразбира, че могат и да бъдат деактивирани. Когато конфликтът е идентифициран, осъзнат и решението му намерено и приложено , биологичната болестна програма губи смисъла  си и нуждата от нея изчезва. В архаичните мозъчни структури(подсъзнанието)  повече не постъпват стресови импулси, опастността за оцеляването изчезва, мозъкът изтрива болестната програма и превключва на лечителска програма, която възстановява ЗДРАВЕТО.

Волтер, кученцето, което искаше да лети

(Приказка от произведението на Патрик Обисие– заглавие – издание)

Едно малко кученце, на име Волтер, обичаше
най-много от всичко да тича след пеперудите.
Един ден, докато преследваше някакво водно конче,
един орел, търсейки храна
връхлетя върху него, и го отнесе в гнездото си на върха на скалата.
Мама орлица, която бе изгубила малкото си,
настоя да го оставят живо и да го хранят.
И кученцето бе запазено живо.
Родителите -осиновители му носеха храна.
Но то скучаеше на скалата.
Тогава си науми да излети и
да придружи орлите. Бе ги гледал как
излитат и се помъчи да направи като тях.
От върха на скалата се спускаше
във въздуха, но неизменно се удряше по-надолу.
От изгрев до залез слънце, той пробваше отново и отново.
Волтер не отстъпваше. Ранен от многото падания, натъжен
че не може да придружи тези птици,
той стенеше на ръба на скалата, от срам, от гняв
и от безсилие.
Една сутрин усети изтръпване в задните си лапи.
След няколко дни те не му се подчиняваха повече.
Той беше парализиран!
Така прикован за скалата, бе длъжен да остане в гнездото!
Станал безсилен, Волтер беше в безопасност,
намирайки по-този начин спокойствие и оправдание че не може да лети.
Остана така неподвижен 3 луни.
Орела отведе кученцето в селото му.
Волтер намери отново приятелите си кучета доволни само
да вървят, бягат и скачат. Ободрен, привлечен от техните игри,
забрави за мечтата си да лети като орлите и пеперудите.
Една сутрин лапите му се събудиха, потрепериха.
Няколко дни по-късно, Волтер можеше пак да бяга,
скача заедно с другите.

Психогенеалогия

Идеята възниква през 70-те години на миналия век от известният психотерапевт и професор по клинична психология в  Университета в Ница(Франция) Ан Ансин Шутзенбергер.

Психогенеалогията е свързващ мост между  Психологията и Генеалогията(наука за историята на рода и произхода на индивида).

Психогенеалогията се състои в задълбочен анализ на родствените отношения в семейството в продължение на няколко поколения, с цел разкриване смисъла на събития от нашия живот, видян през призмата на родовата ни история.

Ние сме родени в сърцето на една сложна мозайка, съставена от успехи, радости, трагедии, съжаления, раздели, изневяри, недоизказани думи, тайни...в един лабиринт , където, историите на всеки един от нас е преплетена една с друга. В това огромно хранилище на събития, чувства и заплетени съдби , както сигурно сте забелязали, понякога човек може да прекара точно определена болест или  да има необичайно затормозяващо поведение, съответсващо на много точно усещане или спомен без самия той да го е преживял. Най-често конфликтния спомен или усещане произхожда от нашето семейно минало, ако някой от нашите предци е преживял конфликт или драма без да е успял да ги разреши, ние сме им носители чрез клетъчната ни памет. По този начин, несъзнателно сме подтикнати да намерим решения на този конфликт, било то под формата на болест, поведение или чрез изборите които правим  в живота(професия, партньор, предпочитания...): нашата СЪДБА.

 Това което не е доведено до съзнанието приема формата на съдба”
(К.Г.Юнг)

В действителност, всички ние сме точна конкретизация на сбор от памети:

Това показва , че въздействието на „праисторията” и трансгенерационното  наследство върху нашия живот е първоначално.

Колкото повече се чувстваме  съпричастни към живота си, към желанието си да се освободим  от нашето семейно  минало, както и да освободим  децата си  от стойности и вярвания (да отделим  плявата от житото), които бихме  им предали несъзнателно, толкова по-ефикасни ще бъдем във нашето  личностно изграждане.


 

Contact et Plan Reiki décodage biologique hypnose accueil